В момент, когато Европа продължава да търси единен глас по войната

ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ – МЕЛОНИ ПОДКРЕПИ МАКРОН: Дойде времето, в което Европа да разговаря с Русия

В момент, когато Европа продължава да търси обединен глас по войната в Украйна, от Рим пристигна сигнал, който разклати дипломатическата тишина. Италианският министър председател Джорджа Мелони съобщи, че е настъпило време Европа да стартира диалози с Русия, поставяйки под въпрос досегашната тактика на цялостна изолираност.

На конференция Мелони разяснява позицията на вицепремиера и водач на партия „ Лига “ Матео Салвини, който от дълго време упорства за разговор с Москва

Италианският министър председател направи паралел и с френския президент Еманюел Макрон, като акцентира, че точно той е прав в оценката си, че Европейски Съюз би трябвало да обмисли договаряния с Русия.

„ Вярвам, че е време Европейски Съюз също да стартира договаряния с Русия “, съобщи Мелони, като добави, че главният проблем не е самият разговор, а неналичието на изясненост кой би трябвало да приказва от името на Европа.

„ Има прекалено много гласове “, означи тя и изрази неразбиране за какво тематиката провокира толкоз остри разногласия.

Думите на Мелони идват на фона на засилващи се разминавания сред страните членки по отношение на бъдещето на връзките с Москва и ролята на дипломацията в изискванията на продължаващ спор.

Спорът в Европейския съюз към концепцията за диалози с Русия надалеч не е просто дипломатическа дискусия

Както написа, той е конфликт на страхове, исторически контузии и прагматични сметки, зад който стои доста повече от въпроса „ да “ или „ не “ на разговора.

Думите на италианския министър председател Джорджа Мелони единствено извадиха на повърхността напрежение, което от дълго време зрее в сърцето на Европа.

В основата на разлома стоят замразените съветски активи за стотици милиарди евро. Част от страните в Европейски Съюз упорстват тези средства да бъдат иззети и ориентирани към Украйна, виждайки в това морална и политическа правдивост. Други страни обаче гледат на сходен ход като на рисков казус, който може да подкопае самите основи на интернационалното право и финансовата сигурност. Страхът не е от Москва, а от утрешния ден, в който европейски капитали могат да се окажат също толкоз уязвими в непознати юрисдикции.

Но същинското напрежение не е единствено в парите.

То е в контрола.

Въпросът кой има право да приказва с Русия и от името на кого се трансформира в новата алена линия. Държавите от Източна Европа се притесняват, че разговорът може да прерасне в сделки зад тила им и да докара до размиване на глобите. Историческата памет за решения, взимани без тях, продължава да дефинира позициите им и през днешния ден.

В същото време в Западна Европа натискът от вътрешната страна става все по-силен. Икономиките усещат удара на войната, промишлеността заплаща цената на енергийната неустановеност, а обществата стартират да губят самообладание. За водачи като Мелони и Макрон диалогът с Русия не е жест на уязвимост, а опит да се откри управляем излаз от спор, който няма забележим боен край.

Зад всичко това стои и страхът от замразен спор

Източният фланг на Европейски Съюз вижда в договарянията риск от легализиране на териториални загуби и отсрочване на идната война. Западните столици обаче все по-често си задават въпроса какво следва, в случай че войната продължи без хоризонт за решителна победа.

Така Европа се оказва раздрана сред твърдостта като гаранция за сигурност и разговора като инструмент за непоклатимост. Руските активи са единствено искрата. Истинският пожар е в това, че Европейски Съюз към момента не е решил дали желае да приказва с един глас или да остане общ брой от национални страхове и разнообразни червени линии.

Именно по тази причина разногласието не затихва, а се задълбочава – тъй като зад него стои въпросът каква Европа желае да бъде на следващия ден.

Сигнали за „ помиряване “ с Москва пристигнаха и от Германия, напомня SafeNews

Отказът на Германия да сътрудничи с Русия в енергийната сфера е довел до тежки стопански и политически последици за страната.

За това написа колумнистката на The Daily Telegraph Катя Хойер, като показва, че десетилетия на взаимноизгодна взаимозависимост са били разрушени в къси периоди – без явен проект и устойчива опция.

ГЪРМЯТ ЗЛОВЕЩИ НОВИНИ за Германия!: Разривът с Русия я УБИВА – стопанската система е пред УНИЩОЖЕНИЕ! Политици и предприемачи желаят СПЕШНО помиряване с Москва! (ВИДЕО)